ЕС одобри пакет от 5 милиарда евро за закупуване на оръжия за Украйна.
Още: Сирски: Навреме взехме мерки, всички горещи точки на фронта са под наш контрол (СНИМКИ)
„Успяхме, имаме споразумение за Украйна. Фондът ще ни позволи да увеличим военната си подкрепа за Украйна с още 5 милиарда евро“, заяви първият дипломат на ЕС Жозеп Борел. „Посланието е ясно: Ние ще подкрепим Украйна с каквото е необходимо, за да надделее“, допълни той, цитиран от БГНЕС.
Споразумението, сключено от посланиците в Брюксел, ще инжектира допълнителни 5 млрд. евро в Европейския инструмент за мир (ЕФМ) до края на годината, които ще допълнят 6,1 млрд. евро, отпуснати от началото на 2022 г., предаде Евронюз.
ЕФМ придоби известност непосредствено след войната с Русия, тъй като държавите членки побързаха да предоставят на Киев военно оборудване, което се съхранява в националните им запаси.
Механизмът частично възстановява разходите за тези дарения, което позволява на всички държави - от най-големите до най-малките, да се включат и да помогнат. Това е "извънбюджетна" схема, защото хазната на ЕС не може да финансира разходи с военно значение.
Но през 2023 г. ЕФП започва да губи сила, когато запасите постепенно се изчерпаха и правителствата се насочиха към двустранни дарения за Украйна, а не към колективни. Механизмът беше ефективно парализиран през май, след като Унгария наложи вето в отговор на обявяването на Банка ОТП от Киев за "международен спонсор на войната".
Определянето беше отменено месеци по-късно след интензивни дипломатически усилия, но Будапеща продължи да възпрепятства отпускането на нов транш от 500 млн. евро за допълване на механизма.
Междувременно започна дебат за реформиране на Европейския фонд и за превръщането му в по-ефективен, по-предвидим и по-добре адаптиран към нуждите на Украйна.
Разговорите обаче се заплетоха в политически съображения и се проточиха повече от очакваното: Германия настояваше за намаляване на "вноските в натура" (двустранни дарения), докато Франция, подкрепена от Гърция и Кипър, настояваше ЕФМ да се използва изключително за закупуване на оръжия и боеприпаси, произведени в блока.
Конкретни подробности за постигнатото споразумение не бяха предоставени веднага.
Дълбоките разлики в помощта, дарена от държавите членки, се превърнаха в източник на търкания: по данни на Института в Кил Германия води в блока със 17,7 млрд. евро, следвана от Дания с 8,4 млрд. евро и Нидерландия с 4,4 млрд. евро. За разлика от тях три от най-големите държави изостават още повече: Италия (0,67 млрд. евро), Франция (0,64 млрд. евро) и Испания (0,33 млрд. евро). Париж оспорва методологията на института и твърди, че двустранните му дарения възлизат на 2,61 млрд. евро, което все още е далеч от тези на Берлин.
Успоредно с това Чешката република стартира инициатива за закупуване на 800 000 артилерийски снаряда от производители извън ЕС, които биха могли да бъдат доставени на Киев в ускорени срокове. Според президента Петър Павел проектът, който е създаден извън рамките на ЕФМ, е спечелил одобрението на 18 държави.
По-късно обаче министър-председателят Петър Фиала намали броя на 300 000 снаряда.
